Докато си реда думите по монитора изскачат разни прозорци - Турция, Гърция Испания.
Ако ще и Апалачите или Хималаите да изскочат пак няма да се ядосам, че тази година няма да отида никъде. Не просто защото нямам достатъчно пари или мечта, която да осъществя. Не виждам вече смисъла в луксозно прекараното време. Голям цинизъм цари навсякъде - новините са пълни със световни проблеми - климатични изменения, които ще доведат до бъдещи страдания,наводнения, отнети права на хора, в ежедневието си виждам само печални гледки и агресивни хора в хитра битка за оцеляване. И накрая какво ми пречи да отида на някоя яхта и да гледам света с розови очила.Честно казано нямам нужда от такава почивка , имам нужда от работа, която да ми показва че има смисъл от нея. За мен смисълът не е 20 дневно невероятно изживяване, след което ще се върна и ще нагазя в кал. След което да се върна и да разказвам на разни нещастни хора къде съм бил и какво съм видял. За мен светът е отношение, може да не отида никъде, но след като ме интересуват толкова много неща, аз все едно съм била на местата, които са ми били интересни. Не искам да опознавам света само за да се похваля или от самодоволството че съм изкарала пари да си го позволя.
Искам да опознавам света и да бъда някъде другаде, само ако има смисъл в това.