Как да се доверим на това , което виждаме и чуваме ? Възможно  ли е да живеем така , че да бъде нормално това което си казваме , да е това което искаме да си кажем? Интересно ли ще бъде , ако няма смисъл и нямаме нужда да се заблуждаваме , да крием , да лъжем ?
Колко години живот са необходими днес, тук  и сега за да разберем този или всеки един дори , който е застанал срещу нас какви ги е замислил?
Вестник, радио,ТВ,шеф,приятел,съпруг, дете, враг - има ли извратена система , която превръща изкривеното общуване в изправено?
До кога ще се пазим от другия, докога ще се пазим от себе си?